Заратустра и тарантулата в Народния театър

Илюстрация: кадър от филм за тарантулите

Посвещава се на светлата памет на журналиста Ясен Бориславов (автор на метафората за „тарантулата”)

Място на действие: Навсякъде Всичко Неведнъж.
Време на действие: безнадеждно за древногръцки оскар.

Действащи персони с маски (persona в древногръцкия театър е маска за обозначаване на ролята) :
1. Заратустра (persona Z) – театрален режисьор
2. Тарантула (persona PR) – ПРопагандист на партия
3. Хор – сбирщина от хора без маски и без грим
4. Deus ex machina – включва се онлайн от „сараите”

Препоръка: да се поканят Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте в ролите на PR и Z, които са „като две капки вода” с прототипите.

На сцената има голям компютърен екран и надпис с едри букви:
Ницше умножава независимостта в света (Якоб Бурхарт).
От едната страна на сцената влиза persona Z и сяда на стол с надпис: Главен Режисьор. От другата страна влиза persona PR с кукла в ръце.

Z: Ето това е леговището на тарантула (на екрана се появява сградата на Националния Театър на Древна Елада).

Хор (неодобрително):Е-е-е-е!

Z: И погледнете сега тук, приятели мои! Тук, дето е леговището на тарантула, стърчат нагоре развалини от древен храм – погледнете към него с просветлени очи!

Хор: Отворено писмо до президента (не се разбира нататък с изключение на „повиши актьорските възнаграждения”)
На екрана се появява снимка на морков.
Заратустра става, отива до другия край на сцената и повдига маската на persona PR с помощта на флумастер.

Хор (ахва): Ах, тарантулата на бай Ахмет!

На екрана се появява надпис с едри букви: Пропагандата при демокрацията е като тоягата при тоталитаризма ( Ноам Чомски).

Z: Не бих желал да бъда смесван и бъркан с такива люде.

PR: Кой си ти, който организираш публичен линч?

Z: Аз ще разкрия вашите тайни скривалища: затова се изсмивам в лицето ви със своя смях от висината.

PR: Кой ти дава право да нахлуваш и да дращиш. И после да се опитваш да размениш местата на жертва и насилник.

Z:Вашите най-потайни тирански страсти се замаскират така в слова на добродетел!

PR: Извършваш опит за гражданско убийство?

Z: „Ще мъстим и ще хулим всички, които не са подобни на нас” – такъв обет си дават сърцата на тарантулите.

PR: Някакво средновековно аутодафе?

Z: Мъст се таи в душата ти: дето ухапеш, там се образува черен струпей: отровата ти мстително обърква душата!

PR: Не среднощен бунтар, а насилник.

Z: Аз дърпам вашата мрежа, за да примамя яростта ви от леговището на лъжата и да излезе наяве отмъщението ви.

Deus ex machina: на екрана на фона на снимка на „сараите” се изписва текст: дисциплинарно уволнение.

Z: Не се доверявам на люде, у които е мощен нагонът за наказание! Те са народ от лоша семка и долен произход; от лицата им гледа палачът и копоят.

Persona PR се приближава до persona Z като държи марионетка приличаща на плешив театрален директор. Куклата ухапва режисьора.

Z: Уви! Ето че и мен самия ухапа тарантулът, моя стар враг!

Хор: А! (всички се хващат за главата).

Deus ex machina (глас от задкулисието наподобяващ водещ на оскарите): И новият главен режисьор е-е-е …пи ар.
На екрана на фона на снимка на двойник на президента се изписва текст: Румен Radev.

Z: Истина ви казвам, дори и да съм танцувач, в никакъв случай не съм танцувач на тарантела! Тъй рече Заратустра.

Звучи музика: Tarantella Napolitana от филма Кръстникът. Всички ръкопляскат в такт с музиката. Хористите си посипват главата с пепел докато се покланят.

Заратустра и тарантулата не са на сцената (Незабелязано са се измъкнали. Persona Z – към чужбина да режисира, Persona PR – към задкулисието, откъдето е дошла).

На екрана се изписва: Послание към публиката: Не ставайте, бе, идиоти! Не ставате! Не бива да се мълчи!

След като всички си тръгнат се появява вечен надпис: Душите са толкова смъртни, колкото и телата. Тъй рече Фридрих Ницше.

P.S. Философските цитати са от творбата на Фридрих Ницше „Тъй рече Заратустра – книга за всички и никого” (от главата „За отровните паяци”), София, 1990, превод на Жана Николова-Гълъбова. Останалите реплики са на прототипите. При представления в домове за пенсионирани театрали може да се ползва превода на Мара Белчева и Пенчо Славейков (главата „За тарантулите”) от 1915 г. Лексиката е архаична. Например: „пасмина” вместо „семка”, „потекло” вместо „произход”, „ловджийско псе” вместо „копой” и пр. А в Древна Гърция под „идиот” се разбирало човек, който не се интересува от политика.
Компилацията направи д-р Любомир Трифонов.

Източник: e-vestnik.bg